Глава 2

На следващата сутрин,когато се събудих часът беше 7:50,бях се успала,и никой не ме беше събудил. Станах,все едно са ме уболи с карфица.Набързо се измих,облякох се и като излизам от стаята и леля ми насреща.И аз веднага започнах да мърморя:

-Успах се защо не ме събуди

-Помислих,че вече си станала и дори си тръгнала

-Какво как така,ти не влезе ли да провериш дали съм станала

-Проверих,но нямаше никого нито теб,нито Елена

-Елена,къде е тя-попитах аз

-Незнам мила

-Оф добре няма значение,сигурно съм била в банята,когато си проверила.Сега обаче трябва да тръгвам.

-Почакай-спря ме леля

-Защо,какво има,ако за закуската ще ям в междучасието

-Не е за това,погледни се

-Какво има?

Тогава леля ме хвана за ръка и ме заведе пред огледалото.Бях наистина измислила нова мода .Когато се погледнах започнах да се смея с цяло гърло,за пръв път от доста време се смеех така. Бях долу с дънки, а нагоре бях още по пижама а за връхно бях си наметнала халата.

Леля ме гледаше доста време как се смея сама на себе си и след това и тя започна,смяхме се доста за кратко.После изведнъж аз казах

-Закъснявам

Втурнах се към стаята преоблякох се набързо и веднага излязох,като стрела през вратата.

Добре,че  училището ми беше наблизо.Докато крачих с огромни крачки към него.Аз се замислих,къде може да е Елена и защо е излязла толкова рано,дали крие нещо от мен ,дали има проблеми,доста такива въпроси си задавах.Не след дълго стигнах ,бях закъсняла с 5 мин.Тогава тъкмо стигнах до стаята и видях Кристофър,той тъкмо щеше да влиза.Аз първа го заговорих:

-Здрасти

-Здрасти-отвърна той

-Какво чакаш пред вратата,защо не влизаш

-Какво те интересува-отново беше груб

-Защо си толкова груб,просто те питам

-Не питай,да влизаме

-Хей,чакай,трябва да почукаме

-Защо?

-Защото така трябва,не са ли те учили в предишното училище?

-Не,аз си влизам направо  и никой нищо не ми казва

-Явно там си бил специален,но тук всички сме еднакви

-Досега щяхме да влезе,а ти ми четеш лекция

-Добре-млъквам –казах аз

Почуках на вратата двамата влязохме вътре и аз казах първа:

-Много се извинявам за закъснението

След това го бутнах леко и той каза същото.

Класната отвърна:

-Няма проблем деца сядайте имам да казвам нещо на всички ви.

Двамата се спогледахме и седнахме.Когато седнах Елена още я нямаше.Къде ли беше тя?

-И така деца,започна класната.

Тъкмо тогава се почука на вратата беше Елена,тя се извини и седна.

-И така вече сме в пълен състав.Елизабет,помниш ли,че участва в един конкурс за най-добра снимка на семейството.

-Да спомням си-отвърнах и аз

-Спечелила си

-Наистина-зарадвах се аз

-Да и толкова са харесали фотографията,че ще я изложат във всяка галерия в града и извън него,дори художниците са я харесали и искат да я рисуват.

-Не мога да повярвам не мислех,че ще спечеля.

-Спечелила си,защото на снимката ти и семейството ти сте щастливи и давате пример,какво трябва да бъде едно истинско семейство.

Наистина бях много щастлива в него момент,започнах да танцувам от радост пред всички.И изведнъж казах без да се замисля:

-Ще се обадя на нашите,те наистина ще се зарадват,отивам.

След  малко се спрях и осъзнах,че не мога да им се обадя и очите ми се напълниха със сълзи. Веднага избягах от стаята и се скрих в тоалетната поплаках си малко и след това си казах:Бъди силна.

Тогава отворих вратата и Елена беше застанала пред мен,отидох до мивката измих си лицето.След няколко секунди мълчание тя ме попита:

-Добре ли си,другите искаха да дойдат,но аз им казах да не го правят

-Добре си направила-отговорих и аз

-Добре си нали-отново ме попита тя

-Да добре съм не се тревожи –казах и аз

-Хайде тогава да се връщаме в клас.

Когато влязох в стаята всички в купом ме попитаха дали съм добре,казах им,че съм добре,но отвътре ми се плачеше още и още,но трябваше да се държа,не исках да показвам слабост,все пак не съм единствената,която е преживяла нещо толкова ужасно, имаше и други,които са преживели още по ужасни неща от мен,така че не трябва да карам никой да ме съжалява,не трябва да се глезя и да търся внимание,а да бъда силна,за да постигна целите си.

За известно време,настана пълна тишина и изведнъж Елена стана и каза:

-Имам идея

Всички стояхме и я гледахме втренчено

-Да кажи каза класната

-Нека днес да излезем и да се позабавляваме и да отпразнуваме,спечелването на конкурса.

-Да съгласни сме –отвърнахме всички на един глас

-Добре тогава-каза класната.Само не чух двама дали са съгласни Елизабет,Кристофър вие съгласни ли сте?

-Аз,наистина незнам

-Хайде ,ще бъде забавно-каза Елена

-Добре,ще дойда ще се отрази на всички ни добре А ти?-обърнах се към Кристофър

-Ами,аз имам работа,незнам дали ще успея да дойда

-Хайде Крис,не се дели ,наскоро се присъедини към нас,тъкмо ще се опознаем-отговориха момчетата.Незнам как го правеха,но почти винаги отговаряха заедно.

Тогава той съвсем за кратко погледна към мен и после отвърна:

-Добре съгласен съм ще дойда

-Ура супеер-извика Елена,ще бъде много забавно,нали приятели

-Да-отвърнахме всички.

-Добре тогава-отговори класната,нека се чакаме след часовете пред входа

-Добре-отвърнахме всички на един глас

Нашият клас беше известен с това,че винаги отговаряме заедно.Всички в училище ни завиждаха,че сме толкова сплотени.

Часовете минаха неусетно  и всички се събрахме пред входа,чакахме само Кристофър,чакахме го доста време,минаха 15,20 мин все още го нямаше,наистина започнахме да се притесняваме,къде може да е отишъл,нали беше през цялото време с нас. Аз започнах много да се тревожа,когато започна да съм неспокойна,това означава,че нещо лошо ще се случи,това е нещо ,като предчувствие.Това усещане  се появи след инцидента с мен и родителите ми.

Не след дълго аз започнах първа:

-Мина доста време,къде ли може да е Кристофър

-Незнаем-отвърнаха останалите

-Аз ще отида о го потърся,може да е забравил нещо в стаята и да се е върнал да го вземе.

-Добре,върви ние ще те чакаме тук-каза Елена

Така стана ,както и предположих,Кристофър наистина беше в стаята,но не беше сам,но най-лошото е,че видях нещо,което не трябваше да виждам.

Наистина се изплаших от това което видях.Той беше с баща си,но можах да чуя за какво точно се карат,но като влязох в стаята видях,как баща му го удря,когато видях това очите ми се напълниха със сълзи,заболя ме,но не повече от него.Когато обаче понечи да го удари отново,аз без да се замисля хванах ръката на баща му и казах:

-Стига,престанете да го удряте

Двамата ме гледаха втренчено,за кратко време.Тогава баща му ме попита:

-Ти пък коя си? Защо се бъркаш в това? Нямаш право

-Аз съм съученичка на сина ви и се бъркам,защото той е от моят клас а от ние винаги се защитаваме и подкрепяме. Разбрахте ли господине

-Как можеш да ми държиш такъв тон госпожичке,ще те науча аз и той вдигна ръка срещу мен,но тогава Кристофър му я хвана и му каза:

-Ако пак я докоснеш ще забравя,че си ми баща

-О господинчото,защитава една непозната ,вместо баща си

-Баща ли ти не си ми никакъв баща.А сега можеш да тръгваш.Махай се

Кристофър трепереше целия а аз незнаех ,как да реагирам от видяното.

После след,като се успокои и той ме попита:

-Добре ли си Елизабет

-Да добре съм-отвърнах аз с треперещ глас

-Ела седни виждам,че си изплашена,пийни вода и ми подаде вода

-Ти добре ли си попитах аз

-Да добре съм.Извинявай

-За какво

-За днес,че стана свидетел на това и за случая пред библиотеката

-Няма проблем,ти не си виновен за това,което стана преди малко,а за случая в библиотеката сега разбирам,защо си толкова груб,заради баща ти е нали?

-Не само заради него и майка ми се държи така,понякога а понякога е мила и добра

-Какво искаш да кажеш с това

-Искам да кажа,че тя страда от психично заболяване,което дори и докторите не могат да диагностицират.Понякога показва цялата си обич към мен ,а друг път показва омразата си.Нещо се е случило,когато съм бил малък и двамата ме обвиняват за това,но незнам какво съм направил аз съм бил дете,как може дете да извърши нещо лошо.

-Добре,но защо ми не се ядоса онзи ден за ризата си

-Защото тя е от мама и ми я подари,когато за пръв път каза,че ме обича и затова тази риза е толкова ценна за мен и се ядосах,когато се изцапа и си го изкарах на теб,за което съжалих,но нямах смелост да ти се извиня,но ето че сега е бил моментът.

-Ти мен накара ,да я изчистя,по този начин ме обиди

-Знам прости ми,не бях прав

-И аз ти се извинявам и аз ти наговорих глупости

-Не няма нужда беше права да се ядосаш

-Добре,нека си простим и да започнем на чисто

-Здравей казвам се Елизабет-приятно ми е да се запознаем

-Здравей казвам се Кристофър и на мен ми е приятно да се запознаем

-Приятели

-Да приятели

Тогава се стиснахме за ръце,цялата се разтреперих,краката ми се подкосиха от докосването му,но се опивах да прикрия,колко съм развълнувана.Дали е усетил? След това се усмихнахме един на друг и се гледахме доста дълго.

Както се случва по филмите,телефонът прекъсна магията.

Беше Елена

-Ало отговорих и аз

-Къде сте

-Идваме

-Добре,чакаме ви

И тя затвори

-Да не споменаваме  на този инцидент на никого

-Добре,но какво ще им кажем

-Ще измислиш нещо

-Аз защо аз

-А кой аз ли

-Ти добре се прикриваш,а аз не мога да лъжа

-И какво сега пак ли ще спорим

-Не,нека измислим,какво да им кажем

Двамата седнахме един до друг и започнахме да мислим,нищо не ни идваше на ум,нашите съученици нямаш да повярвам,на някоя скалъпена лъжа,а не можеше да им кажем истината.

След дълга тишина,Кристофър стана и каза:

-Измислих го,да тръгваме

-Какво измисли

Той ме хвана за ръка и без да каже нищо и се озовахме пред класа.Дори не разбрах,кога стигнахме там.

Всички ни зяпаха с изпитателен поглед.Тогава Кристофър каза:

-Преди да започнете да  задавате въпроси,аз ще ви кажа,какво точно се случи

-Казвай,какво стана-отвърна веднага Елена

-Ами всъщност,аз се върнах в стаята,защото си бях забравил учебника,тогава дойде Елизабет да ме търси,тъкмо излизахме от стаята и,тя осъзна,че и я няма гривната,беше я изпуснала някъде,затова ние започнахме да я търсим и затова се забавихме,щом я намерихме и веднага дойдохме при вас.Това е всичко.

-Защо не ни се обадихте,щяхме да търсим заедно-отговори Елена

-Ами нямаше нужда

-Как така

-Стига Елена-отвърнах аз

-Не се сетихме,пък и аз бях много ,разтревожена за гривната ,тя ми е спомен от мама и татко и  в онзи момент въобще не ми мина през ума да ви се обадим.

-Добре,деца,нищо не е станало,каквото е било загубено се е намерило,да не правим проблем от това-каза класната.

След това аз и Кристофър си благодарихме взаимно,само с един поглед.

След това всички отидохме в една пицария,поръчахме си две огромни пици и по едно безалкохолно за всички.За сметка,на това което се случи по рано добре,че се събрахме,така се опознахме още повече сближихме се и най-хубавото беше,че и Кристофър започна да се вписва и да започва да се отпуска пред нас,за пръв път видях да се смее.Бях щастлива,че вече сме приятели и че той сподели точно с мен за случващото се с него.Може би,не сподели всичко ,но знам че рано или късно ще ми разкаже всичко за себе си.

Всички,много се забавлявахме разказвахме си всякакви смешни истории играехме на забавни игри,толкова много,че когато се прибрахме,двете с Елена бяхме толкова уморени,че направо се прибрахме в стаята си и се  тръшнахме на леглото. Помълчахме за кратко и след това аз започнах първа:

-Къде беше днес-директно попитах аз

-Ами аз

-Отговори ми .Криеш ли нещо от мен,да нямаш проблеми

-Не не е това

-А какво

-Имам си приятел

-Наистина,сериозно,без майтап

-Да наистина

-Много,много се раздвам за теб-бях много щастлива

-Как се казва? Красив ли е? Добър ли е ? Добре ли се държи с теб?-изтрелвах думите на секунда

-Успокой се по бавно,много въпроси ми задаваш наведнъж

-Добре-слушам

-Да добър е красив е,държи се добре с мен и се казва Алекс

-Супер,поздравления

-Защо не ми каза по-рано

-Защото той не иска

-Защо?

-Много е срамежлив и все още не е готов

-А родителите ти знаят ли за него

-Ами все още не съм им казала,чакам той да е готов за това

-Разбирам,но според мен…

-Лизи- моля те ,нека да остане в тайна-прекъсна ме тя

-Няма проблем,всичко остава между нас.

-Всъщност ти ми разкажи какво стана днес- подхвана друга тема Елена

-Какво искаш да ти кажа-отговорих и аз

-Ами за теб и Кристофър

-Нали ви разказахме

-Да не мислиш,че ти повярвах

-Добре ще ти разкажа

И веднага започнах да и разказвам всичко,което се случи със всички подробности.

Тя мълчеше известно време и след това ми каза:

-Ти беше права за него,наистина не е такъв какъвто изглежда,сега осъзнавам,че ти наистина познаваш хората щом ги видиш.

-Да нали ти казах а ти не ми повярва

-Да извинявай

-Защо ми се извиняваш,недей не е нужно,не ти се сърдя как бих могла. Не съжалявай за нищо всеки на твое място би си помислил така.

-Добре разбрах

-Какво става със сайтовете със снимките на родителите ти-отново подхвана друга тема,тя беше много добра в това.

-Ами  все още няма новини само,коментари от типа: „Много съжаляваме с теб сме мила дано ги откриеш по бързо“ „ Не сме ги срещали,ако ги видим ще ти пишем“ и все такива коментари.Започвах да губя надежда,но след като спечелих конкурса и снимките ни са във всяка галерия,сега имам още по голям шанс да ги открия.

-Да права си-дано скоро имаме добри новини

-И аз на това се надявам

След този разговор ми стана тъжно и Елена за да ме развесели ми показа нещо което развесели и двете ни.

-Хей виж какво открих

-Какво я да видя

-Една много хубава снимка

-Каква покажи ми

Когато ми показа на мен ми стана смешно и веднага казах:

-Откъде я имаш сутринта те нямаше,как о ясно леля ме е снимала

-Супер мода хареса ми как си облечена

-Хей бързах и затова

Тя започна да се смее а аз започнах да я гоня из цялата стая и виках:

-Изтрий я ,а тя ми отговаряше

-Няма хвани ме ако можеш

Доста дълго време се гонехме а след това се уморихме и легнахме на леглата си.

-Днес беше дълъг ден изпълнен с много емоции,но беше по-добър от вчера-казах аз

-Да така е  стига  сме се гонили,а да заспиваме вече

-А снимката

-Ще я запазя

-Но няма да я пращаш на никого

-Добре обещавам

-Щом казваш добре.Да лягаме

И двете си легнахме.Елена веднага заспа още щом си сложи главата на възглавницата.При мен не стана така.Аз все още мислех за това което се случи днес.Имах странно предчувствие за Елена и Алекс.Според мен не беше правилно да се крият.Мислех за Кристофър,какво ли се е случило след като се е прибрал,дали са  му сторили нещо.Исках по бързо а открия мама и татко и да се посъветвам с тях,исках да им споделя всичко,което ме тревожи.След толкова много мисли и разсъждения съм заспала с една мисъл ,,Дано утрешния ден е  още по-добър“