Глава 3

Ето,че настъпи и уикендът,винаги когато дойдеше време за почивните дни аз  изпадах в лека депресия,защото инцидентът беше станал,точно през тези дни.

Днес обаче,беше по различен уикенд от предишните. За първи път от месец и половина аз сънувах родителите си. Те бяха на някакво място,не можах да разбера точно къде,но ме викаха на помощ,странното беше,че сънят ми изглеждаше истински сякаш наистина са там,изглеждаше като психиатрична клиника или нещо такова.Много се изплаших извиках:

-Мамо татко идвам ще ви спася

Тогава седнах в леглото и гледах в една точка за известно време.Леля и Елена се бяха надвесили над мен и ме питаха:

-Добре ли си –няколко пъти

Аз не бях на себе си и не им отговорих веднага,но след това малко ме разтърсиха и аз тогава се освестих и започнах да плача прегърнах леля и плаках много,докато не изплаках,всичко което бях задържала през цялото време,не исках да изглеждам слаба,но осъзнах,че да плачеш не означава,че си слаб,това означава ,че си по-силен от колкото си мислиш.

Затова,ще ви дам един съвет,когато ви е тежко и прекалено дълго сте задържали болката дълбоко в себе си,просто плачете така ще видите ,как ще се почувствате по-добре.

Така се почувствах и аз чувствах,че ми е олекнало,че сега съм готова на следващите изпитания,които животът ще ми поднесе. Бях още по-силна от преди.

След,като изплаках всичко влязох измих се и след това леля ме попита:

-Добре ли си скъпа

-Да добре съм-отвърнах и аз

-Доста ме уплаши не бях те виждала такава

-Не се притеснявай,сега се чувствам по-добре

-Радвам се

-А какво точно сънува-попита ме Елена

-Сънувах мама и татко,че викат за помощ

-Разкажи ни с подробности

Аз разказах всичко което видях в съня си.Те се спогледаха и след известно време Елена ми каза:

-Това е просто сън Лизи,не го приемай за истина

-Защо не а ако е истина

-Какво имаш предвид

-Ами може наистина да ме викат

-Нали не мислиш,че си медиум или нещо подобно

-Ами да ви кажа честно-обърнах се и към двете

-След катастрофата се чувствам много странно,имам странни предчувствия,които се случват наистина.Докторите ми казаха,че по чудо съм оцеляла и нямам никакви сериозни травми,но може би се е отключило нещо друго,нещо което дори и аз не разбирам.

-Лизи,да нямаш температура-отвърна леля

Тя ме бутна по челото и тогава каза:

-Нямаш,тогава какви глупости говориш

-Не са глупости-отвърнах и аз

Тогава се обърнах към Елена

-Помниш ли,вчера когато Кристофър изчезна и аз ти казах,че се чувствам странно,че сякаш нещо ще се случи и наистина се случи,станах свидетел,как баща му го бие.

-Да и-отвърна Елена

-И точно това искам да кажа,може би и съня ми беше истински и чрез него ще открия мама и татко.

-Лизи това е съвпадение

-А ако не е,ако Бог ме е опазил,за да мога да помагам на другите

-Нали знаеш,че тези които имат дарби,Бог и отнема нещо,за да ги награди с тези дарби.А ти си напълно здрава,как можеш да си уверена,че имаш дарба.

-Като казваш отнема,не ми ли отне родителите,не ме ли кара да страдам всеки ден за тях,защо позволи да се случи този инцидент с нас Отговори ми?

-Лизи,разбирам те,но това е невъзможно,не си втълпявай разни неща.

-Значи не ми вярваш,добре ще ти докажа,че грешиш.

-Лизи не се сърди моля те-каза леля

-Не се сърдя-отвърнах и аз

-Отивам в стаята си-казах и на двете

Влязох в стаята и цял ден разглеждах всички сайтове в които бях качила снимките на мама и татко,но без никакъв резултат.Дори търсих във всички психиатрични клиники в града и в околността,но нищо.Няма да се откажа,защото знам,че сънят ми няма да ме излъже той ще ме отведе при тях,може би не веднага,но колкото време нужно ще чакам и няма да се отказвам да ги търся.Защото,човек трябва да е упорит за спечели всички битки в живота си.

 Без да се усетя настъпи вечерта,но бях доста неспокойна,не беше свързано с родителите ми а с Кристофър.

Чудех се какво ли се е случило с него след онзи ден,тревожех се за него.Защо ли?

Има лошо предчувствие свързано с него,но не можех да споделя,нито с леля,нито с Елена,искаше ми се да му звънна,но му нямах номера.

Не след дълго се звънна на вратата,аз казах,че ще отворя и като отворих вратата и какво да видя Кристофър на среща ми,изглеждаше толкова изтормозен.Гледах го доста време,чудех се дали не сънувах и се питах: Какво правеше той пред вратата ми  и Как е разбрал,къде живея?,а след това Леля дойде и каза:

-Кой е

Тогава дойде Елена и каза:

-Здрасти

-Познавате ли се –попита леля

-Да,той е наш съученик-отговори Елена

-Лизи ехо няма ли да го поканиш

-А да,бях се замислила,заповядай -отвърнах аз

Кристофър седеше срамежливо пред трите ни и след дълго мълчание най-накрая леля каза:

-Е синко,как се казваш и какво те води насам

-Казвам се Кристофър и нямаше другаде,къде да отида-отвърна той

-Какво е станало момчето ми,как така няма къде да отидеш

-Ами скарах  се с нашите и избягах от вкъщи

-Но миличък,това не е редно ти си непълнолетен,не трябва да бягаш,вашите ще се притесняват за теб.

-Не няма да се притесняват,тях не ги е грижа за мен.

-Какво говориш как така,не ги е грижа

-Така е,те ме мразят

-Не говори така момчето ми,какво стана,че избяга.

-Тормозят ме за нещо от детството ми ,за което незнам и не разбирам

-Как може,какви родители са те

-Лелю стига остави го за малко стига си го разпитвала-прекъсна я Елена

-Аз имам един въпрос-обърна се Елена към него

-Да питай

-Как откри къде живеем?

-От регистъра в училище,с никой друг  не съм толкова близък,затова попитах в училище за всеки случай ако ми потрябва. Извинявам се,че ви притеснявам,без предупреждение,но  нямам номерата на нито една от двете ви,иначе щях да се обадя. Извинявайте

-Не няма проблем,ти си им съученик разбира се,че можеш да останеш,но не трябва да е за дълго знаеш,че си непълнолетен

-Да само за тази вечер моля ви. Утре леля ми се прибира ще отида при нея

-Добре синко,сега отиди да се измиеш ще вечеряме. Елизабет покажи у банята

-Добре

-Ела с мен-обърнах се към него

Заведох до банята,показах му къде стоят кърпите и преди той да влезе да се измие го попитах:

-Добре ли си

-Да доколкото мога да съм добре

-Какво стана,биха ли те

-Не

-Тогава защо избяга?

-Защо ми писна от омразата им  и пренебрежението,обвиняват ме за нещо,но не казват какво бях ти казал и преди

-Да беше

-Извинявай че те попитах

-Не се извинявай,аз трябва да се извиня,защото съм тук

-Не недей и без това си мислех за теб и имах странно усещане,добре,че дойде иначе щях да се тревожа за теб много.

-Мислела си за мен

-Ами аз всъщност

-Благодаря ти

-За какво?

-За пръв път някой го е грижа за мен

-Нали сме приятели

-Да приятели сме

Какво казах  приятели ли,май бях полудяла,за мен той не е само приятел,той стана повече от приятел,но тогава не исках да призная пред себе си,какво остава пред него.Какво ми ставаше,как така толкова бързо се привързах към него,дори самата а не го осъзнавах.

След като той се изми,отидохме да вечеряме. Вечерята мина в пълна тишина.

Леля се прибра в стаята си и останахме само тримата.

На Елена и се доспа и се прибра в стаята ни.

Аз прецених,че Кристофър е уморен и го заведох до стаята за гости,дадох му пижама и го оставих.Преди да вляза в стаята видях ,че си е оставил телефона на масата,без да почукам влязох  в стаята и какво да видя,цялото му тяло беше в синини и драскотини,сякаш са го били с колан или нещо друго.

Когато го видях в такова състояние,веднага влязох в стаята затворих вратата и му казах:

-От кога са ти тези рани

-Отдавна

-Каза ми,че не са те били,защо излъга?

-Всъщност тези рани са отдавна и излъгах ,защото не исках да ме съжаляваш

-Как може те да се държат така с теб та ти си им син

Докато му гледах тялото със синини  стана  ми лошо,зави ми се свят,той ме хвана и ми помогна да седна на леглото,даде ми вода и ме попита разтревожено:

-Добре ли си

-Да аз извинявай,че те изплаших

-Да повикам ли леля ти или Елена-попита ме той

-Не добре съм

-Прости ми не трябваше да ме виждаш така

-Няма за какво да ти прощавам,аз трябваше да почукам.

-Ще ти помогна да разбереш,защо се държат така

-Не Елизабет,ти трябва да се съсредоточиш в откриването на родителите си

-Да направим така,ще си помогнем взаимно .Сделка

-Сделка

След това си стиснахме ръцете и наистина ми стана по-добре успокоих се само,като ме докосна.

-Хайде сега да си лягаме,утре когато сме отпочинали,ще мислим как да си помогнем взаимно.

-Добре-каза той

-Лека нощ Елизабет

-Лека нощ Кристофър

Когато се прибрах в стаята си,гледката която видях беше още пред очите ми,не можех да повярвам,как може майка и баща да се държат така със сина си,чудех каква ли може да е причината,но каквато и да е те не са прави. Ще му помогна на всяка цена.

На следващата сутрин се събудих отново със странно чувство,сякаш отново нещо ще се случи и наистина стана както и предполагах.

Някой звънна на вратата,не само звънеше,но и чукаше толкова силно още малко ще я разбие.Тогава и тримата излязохме от стаите и тогава леля каза:

-Кой  ни притеснява толкова рано и то в неделя.Ще отворя

Когато отвори вратата полицията беше на среща и зад тях бяха родителите на Кристофър,познах баща му и разбрах,че търсят него.

Полицаят буквално влезе взлом и веднага  се обърна към леля и каза:

-Госпожо арестувана сте за укриване на непълнолетен елате с нас в участъка трябва да дадете показания

-Почакайте-прекъснах го аз

-Млада госпожице не се месете

-Ще се намеся,защото вие дори не попитахте какво точно се е случило

-Няма какво да питаме,родителите на момчето ни разказаха всичко

-И какво по точно са ви разказали

-Стига мила не се меси ще отида с тях ще кажа истината и ще се прибера

-Не няма да го позволя.

-Госпожице не се месете

-И какво ще ми направите не можете да ме арестувате,защото съм непълнолетна а и не правя нищо лошо.Попитайте момчето,защо е избягало от вкъщи.Незнам,какво са ви разказали,но да знаете са ви излъгали.

-Кажете,защо мълчите,кажете ние ли сме виновни той да се приюти при  нас,пък и беше само за една нощ,днес щеше да си тръгне.Нито сме го държали на сила,нито сме го отвлекли,така нямате право да арестувате никого.

-Хей момиченце ще спреш ли да говориш глупости.Синът ми изчезна,търсих ме го цяла вечер и накрая разбрахме,че е тук,какво друго да си помислим освен,че го укривате.Трябваше да се свържете с нас.-обади бащата на Кристофър

-Така ли ,аз питате ли се защо е избягал и е дошъл тук

-Защо?

-Наистина ли не знаете,ами защото вие…

-Стига Елизабет-прекъсна ме Кристофър

-Чуйте ме аз дойдох по собствено желания,те нямат  вина,просто ме приютиха,днес щях да си тръгна,нямате основание да ги арестувате.

-Хайде мамо,татко да си тръгваме

И той си тръгна с родителите си.Преди да излезе от вкъщи аз тогава го спрях,точно преди да излезе:

-Почакай

-Какво има Елизабет

-Дай ми номера си,за да се свързвам с теб

Тогава си разменихме номерата.Преди да тръгне аз го прегърнах,просто ей така,защото  имах нужда и знам,че той имаше и му казах:

-Обади ми се

-Добре

След това той си тръгна,наистина ми липсваше,защо ли се чувствах така и аз не разбирах.Може би това е любов.

Вечерта той ми звънна,говорихме доста дълго,беше толкова приятно и дори забавно,разказвахме си най-различни смешни истории,опознавахме се малко по малко,не  разбрахме,кога стана време за лягане.

И ето,че настъпи последната седмица преди лятната ваканция.Какво ли ще се случи? Скоро ще разберем