Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2023 18:36 - Истинска любов
Автор: missstubborn130292 Категория: Други   
Прочетен: 617 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.03.2023 00:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Глава 1

 Това е моята история казвам се Елизабет. .Живея в малко градче, в малко апартаментче с родителите си.  Ние сме щастливи и нищо не ни липсва. Не сме много богати,но се справяме защото сме заедно.

 Майка ми Ана работи, като камериерка в хотел, който е близо до мястото където живеем. Баща ми Виктор работи, като пазач на строителен обект,отново близо до дома ни Аз съм ученичка в 10 клас,единствено дете  уча усилено, за да мога да завърша успешно и мама и татко да се гордеят с мен. 

Всяка сутрин  ставаме и всеки се приготвя те двамата за работа а аз за училище.Всеки ден за нас е еднакъв, но дойде ли уикенда е време за почивка. Имаме си прекрасно село за отдих. Когато сме там сякаш се пренасяме  в друго измерение, въздухът е чист тъй като е близо до планината.През пролетта и лятото е толкова красиво,птичките чуруликат,децата играят навън,цветята ухаят приятно. През есента се образува  поляна от разноцветни листа. През зимата се формира голяма снежна покривка.Въпреки,че е студено,децата са навън и си правят снежни човеци,замерват се със снежни топки.Като погледнеш отстрани се вижда един свят изпълнен с щастливи хора,свят без болка,без страхове,без хора които завиждат и мислят злото на другите.Такъв свят за който всеки един човек мечтае.

Искам да кажа,че на село е  като в приказките,отидем ли там забравяме за лошото,премахваме всички ужасни мисли от главата си и се отдаваме на два дни пълноценна почивка.Затова винаги,когато стане време да заминаваме аз започвам да мърморя:

‒Хайде,кога ще тръгваме ‒започвам да мрънкам

– Да скъпа след малко тръгваме–отговоря мама от другата стая

Всичко върви по вода както винаги,но този ден беше най-лошия ден в нашето семейство.

Стана нещо ужасно претърпяхме катастрофа, докато отивахме към нашето място за отдих. Незнам какво точно се е случило ,но когато се събудих бях в болница не помнех нищо от станалото. Но помнех едно родители те си. Започнах да крещя:

-Къде са мама и татко ,моля ви кажете ми

-       -Госпожице спокойно, нямаше никого покрай колата,намерихме само вас,доколкото разбрахме вие сте изхвърчали ,а родителите ви не са ги намерили.Цяло чудо е че сте жива. 

-Какво,как така не ви вярвам кажете ми истината,Къде са?

-Мамо татко започнах да крещя аз.

-Госпожице,казвам ви истината, моля ви,трябва да сте спокойна,за да оздравеете.

-Аз искам мама и татко-не спирах да повтарям.

После явно съм припаднала или са ме упоили незнам.Но знаех само едно,че родителите ми  са живи и  някъде там имат нужда от мен,чакат да ги открия.

Не след дълго ме изписаха,тогава трябваше да се прибирам вкъщи. Леля ми  Мария и най-добрата ми приятелка Елена през цялото време бяха до мен,дори вече ще живеят с мен.

Те ме отведоха директно пред блока в който живеех,не смеех дори да вляза във входа,но се престраших.

Когато влязох в апартамента всяко едно ъгълче ми напомняше за мама и татко.

Веднага директно се втурнах към  стаята си заключих се вътре и започнах да плача,толкова много ми липсваха.Изпаднах в депресия,няколко седмици не излизах навън,нямах апетит,бях раздразнителна не допусках никого до себе си,единственото,което исках е да открия родителите си.

Не след дълго реших,че ако продължавам така,нищо няма да постигна,няма да ги открия ако се крия в стаята си,затова една сутрин,просто излязох и казах:

-Искам днес да отида на училище

Леля и Елена ме гледаха учудено,дойдоха и ме прегърнаха силно.Тогава леля каза:

-Хайде Лизи ела да закусим и след това двете с Елена ще отидете на училище

-Добре,само да се измия и идвам-отвърнах и аз

Закусихме и тръгнахме директно за училище.Когато влязохме в класната стая,целият клас гледаше право към мен,те вече знаеха за станалото.

Веднага дойдоха при мен и ми казаха,че всичко ще бъде наред и че са до мен и ще ме подкрепят винаги. Имах голям късмет,че попаднах в този клас,всичките ми съученици,бяха добри и винаги  помагат на някой в нужда. Те веднага ми дадоха записките по всички предмети,които пропуснах. Наистина обичам класа си,те са ми като второ семейство.

Точно когато седнах на чина си,дойде класната,когато ме видя те ми каза:

-Добре ли си мила

-Да госпожо,добре съм-отвърнах и аз

-Всички бяхме много разтревожени за теб,ние сме до теб и ще ти помогнем да се съвземеш и да откриеш родителите си.

-Много благодаря –казах аз

-Сега деца -обърна се класната към всички нас.

-Нека да ви представя,новият ви съученик,казва се Кристофър.

Тогава той влезе,в стаята,целият клас особено,момичетата го гледахме,без да сваляме поглед от него,наистина беше много красив.

Но аз си зададох само един въпрос:“Дали е и толкова красив и вътрешно,колкото и външно“

Тогава той се представи:

-Здравейте,казвам се Кристофър,приятно ми е да се запознаем.

-И на нас ние приятно-всички отговорихме заедно.

Тогава всички момчета го заобиколиха и започнаха да си говорят за разни теми които засягат момчетата.

Незнам,какво точно почувствах,като го видях,но той наистина плени всички ни.Тогава Елена ме бутна по ръката.

-Хей Лизи,какво има за какво мислиш

-А казах аз

-Не ме ли слушаш за какво мислиш. Да не би за новото момче,Кристофър

-Не ти ли изглежда странен

-Какво имаш предвид

-Незнам,просто сякаш има нещо в него,което ме привлича и отблъсква.

-Какво да не би да си се влюбила от пръв поглед

-Какво не е вярно,тихо урокът започва,измъкнах се аз.

 След като приключихме аз отидох до библиотеката,трябваше да върна едни книги,които бях взела,доста отдавна.

Когато влязох библиотекарката веднага ме прегърна и ми каза:

-Добре дошла мила

-Добър ден

-Как си

-Добре съм а вие как сте

-Добре

-Разбрах,какво е станало мило дете с теб съм

-Благодаря ви

-Дойдох да върна тези книги и да взема други

-Да разбира се вземи каквито пожелаеш

-Благодаря

Точно,когато излязох от библиотеката,точно тогава се сблъсках с Кристофър,така се блъснахме,че книгите ми паднаха от ръцете,тогава той ми се разкрещя:

-Хей не гледаш ли къде вървиш

-Съжалявам не знаех,че си на вратата

-Виж какво направи изля кафето върху ризата ми

- Не беше нарочно-казах,че съжалявам не ти ли стига

-Изчисти ми ризата и така ще приема ,че съжаляваш 

-Какво да не съм ти прислужница,няма да го направя,изчисти си я сам

-Как така няма да го направиш,за коя се мислиш,веднага я изчисти

-Аз ли за коя се мисля,а ти кой си,че да ми заповядваш.А разбирам ти си от онези момчета,които си мислят,че всяко момиче ще им падне в краката,но аз не съм от тези момичета.

-Как смееш да ми говориш така,ти знаеш ли кой съм

-А това ли било,значи си богаташ,който е свикнал да му перат дрехите,да му готвят и чистят,а той да сяда на готово. Върви при слугите си и ме остави намира. Сега тръгвам.

Тъкмо реших да се наведа и да взема книгите и той ме сграбчи,притисна ме до стената,толкова бяхме близо,че незнаех какво да правя,усетих как сърцето ми започва да бие по бързо,краката ми се подкосиха,досега не бях изпитвала такова чувство.Гледахме се близо минута,видях огромна болка в очите и това ме обърка още повече.

След малко аз го отблъснах,взех си книгите и избяга.

Когато излязох навън Елена ме чакаше.

-Какво има -каза ми тя

-Нищо да се прибираме

-Кажи ми -настояваше тя

-Вкъщи ще ти разкажа,да се прибираме.

След това се прибрахме.Вечерта след вечеря,аз и разказах,какво се случи със всички подробности. Тя ме гледаше,втренчено доста време а след това каза:

-Идиот мислех го за добро момче

-Не говори така,нали ти казах,че видях болка в очите му-отвърнах и аз

-Виждаш я защото си добра

-Не е така

-Стига на тази тема,просто ще го отбягваме и готово. Да се съсредоточим в откриването на родителите ти.

Елена явно не разбираше какво имах в предвид,но за едно беше права,че трябва да намеря мама и татко на всяка цена. Преди да си легна проверих всички сайтове в които бях разпространила, снимките им но все още нямаше новини.След това си легнах,но не можах да заспя веднага,въртях се мислех за мама и татко,Къде ли са?,Как ли са?.

Най-странното е,че мислех и за Кристофър,за този който се опита да ме накара да му чистя ризата,този който искаше да ме унижи.  Но се питах защо точно той? Защо не мога да забравя очите му изпълнени с болка? Имаше нещо странно в това момче и вътрешно наистина исках да разбера,какво му се е случило.

Какво ли ме очакваше на следващия ден незнаех,но каквото и да е трябва да съм силна и да преодолея всяко изпитание  по пътя си,защото така са ме учили родителите ми и не искам да ги разочаровам.Ще посрещна следващия ден с усмивка.




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: missstubborn130292
Категория: Други
Прочетен: 3023
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031